Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2017 20:00 - ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС (продължение, сиреч част 3)
Автор: ivopanchev Категория: Забавление   
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове:
0



ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС (продължение, сиреч част 3)


 

Първо – дисклеймърче, как си му е ред

В текста има безпричинно брутално насилие, сквернословие и вербална агресия, сексуална патология и още много други неща, които правят интересен един текст. Затова, ако си пълнолетен – енджойвай се, ако не си – марш при куклите и камиончетата.

Ако се почувстваш обиден, изплашен или по някакъв друг начин засегнат от текста, да знаеш, че не си сам. Може да потърсиш другите пострадали, да се организирате и да правите групови туристически излети по примера на Щастливеца. Не знам дали ще помогне, но, слава Богу, не ме и интересува.

Най-долу съм дал (най-сетне) краткото речниче на мръсните думи в текста, щото съм сигурен, че не ги знаеш какво значат сичките – нали си добро момче/момиче.

********************************************************

***

Из книгата на Печерал Мухарес „Как ей тъй на да станем (латино)писатели“

 

Глава І

.... е основно: всеки ден по една страница и 2 питиета. С течение на времето писателският опит се трупа и постепенно се стига до момента, в който не можете да напишете страницата без 5 до 12 питиета. А съвършенството е настъпило, в момента, в който ви е все тая пишете или не шибаната страница, но ежедневно усвоявате една бутилка.

 

Глава ІІ

.... имаме млади и потентни да степен на сексуален екстремизъм субекти от двата пола. Най-добре е това да са две тройки със структура един мъж и две жени + двама мъже и една жена. Наличието на физически непълноценни индивиди е плюс, а на умствено непълноценни е задължително.

Интензивността на копулационите актове е геометрична прогресия със стъпка 1,76. Обясненията в любов протичат на колене и с ръка на сърцето (за мъжете) или  в произволноромантична поза (за жените). Насълзените очи са предимство, сподавените ридания (при неразбиране) – златно правило.

Малко страх, повечко злоба (породена от завист или самородна), рицарски постъпки и ненадейна бременност са нещата, които ще направят написаното класика в жанра.

 

            Изключителна грешка ще е, ако отделите повече от десет минути на сюжета на творбата. Това може да ви коства загуба на 60% от читателската аудитория, както и да направи ръкописа непривлекателен за всеки телевизионен сценарист.

            Ето готовата сюжетна линия, доказала се с годините. Тя не е унисекс, подчертавам това.

Тя-сюжет

            Родена в бедност, един, най-добре двама мъртви родители. Тяло на топмодел, някакъв недъг, но не по лицето и гърдите, моля! Говори винаги с полуидиотска усмивка, има глас на преял със сладки скопец.

Прелъстена (и изоставена, разбира се) от вуйчо си или от най-близкия си приятел и душеприказчик. Намира утеха в разговор с птички, цветя и пчелички, по-смело решение е да разкрива душата си на старо, беззъбо и еднооко пенсионирано граничарско куче.

НЕНАДЕЙНО в църквата/театъра/училището, където преподава, вижда него. Той е богат. Освен че е богат, е пълен до ушите със съчувствие, романтика, благородство и др. По правило той не я забелязва първия път, но е допустим и вариантът със случайния поглед и неясното, но дълбоко чувство, обзело НЕНАДЕЙНО сърцето на героя. Така после идва първата среща – това не е от значение, но запомнете, че не е хубаво да се стигне до копулация. Обикновено някой (майка, съпруга, пияни сиамски близнаци) попречва на нея да разкрие каквото там има в душевен план пред героя. Дълбоко наранена, тя търси компанията на птичките, цветята или кучето.

Важен момент е втората – петата среща, в рамките на които протича изповед+признание от отсрещната страна+копулация (редът не е важен). След това ви остава да напълните около 200 страници с причини, поради които двамата не могат да се оженят.

Финалът е ясен: тя се омъжва, непознат адвокат я известява, че е единствена наследница на 4 милиона долара, семейството се нанася в огромна къща до морския бряг.

 

Той-сюжет

            Родено в бедност момче, един от 7-10 братя. Починала майка, докато е бил на пет години, баща – алкохолик. Побоища, непосилен за възрастта труд (тук да не се прекалява).

            Така, идва моментът, когато той осъзнава нуждата да основе собствена компания и на двайсет и три (най-късно на двайсет и пет) е милионер.

            Съществен момент: женитба за неподходящата кучка. Тя не е ТЯ от Тя-сюжета, а хлъзгава мръсница, дъщеря на банкрутирал плантатор, с когото поддържа кръвосмесителна връзка. Омайва главата на героя, прелъстява го и разкрива истинската си същност от три до пет месеца (в страници – не повече от 10) по-късно. Той е отчаян, но благородството му пречи да изхвърли кучката, така че просто страда.

            Когато НЕНАДЕЙНО среща истинската ТЯ и всичко е вече ясно, той в своята наивност се опитва да обясни на кучката, че трябва да си тръгне, но тя му разказва играта: изнудване, заплахи, злепоставяне и т.н. (ето сламка за 200-те страници в Тя-сюжет). Тук идва моментът с отърваването от кучката. По-принцип най-добре е тя да умре зрелищно и брутално. Варианти: изгаря при опит да запали къщата, където се срещат мъжът ѝ и неговата истинска любов; разкъсва я трамвайна мотриса, изкашля си сърцето при остър пристъп на коклюш и т.н.

            След смъртта на кучката погледнете колко страници имате – ако са по-малко от 300, просто измислете още 50-ина страници препятствия (заминаване, моментна загуба на потентност, ремонт в сградата на общината) преди женитбата.

Финалът е слово за мъжа, намерил себе си и смисъла на живота си.

 

            Когато се налага (а е хубаво това да става поне веднъж на 25 страници) да се разкрие тънко и неуловимо душевно състояние, действайте решително. Сърцебиене, потене, речеви нарушения са най-малкото, което трябва да използвате, за да опишете нещата. Сълзи, тремор и изповеди пред цветенца, птички и т.н. ще добавят нужната сила. Внимавайте: ако не пишете за душевното състояние на героя достатъчно често и ако това състояние не е необходимата смесица от желание за самоубийство, самосъжаление, гняв, страх и копнеж по непостижимото, то губите читатели. Хубаво е около моментите на душевен смут да се открива някаква славянска кръв по клоните на родословното дърво на героя – руска баба белоемигрантка, прадядо – сръбски емигрант строител и т.н.

 

***

Детската възпитателка пое въздух, насълзи очи и с леко треперещ глас занарежда на Печо:

-        Не заради нас, заради децата Ви моля! Те, миличките всеки ден гледат тези, извинете ме, наркомани и проститутки… Цял ден после само за това говорят и не могат да се успокоят.

-        Ъ-ъ-ъ. – каза Печо.

-        Нека затворим това мазе! Аз заради децата Ви моля! В какво време живеем само… на какво учим децата си! Във втори клас и пушат! Ами тия наркотици, тия спринцовки – така ли ще вървим към бъдещето!?

-        Ъ-ъ. – каза Печо.

-        Господине в името на нашите деца – нека отделим средства и да спрем това безобразие! Вие имате деца, нали? – почти в екстаз възклицаваше възпитателката.

-        Ъ-хъ. И требе да си ода, шот щерката пак е поркана, пък сино сигурно е друсан и като я види такава без много да му мисли ше й тегли някой кур, та мое да си имам и внуче на път, ако стоя да ти слушам глупостите…

 

***

Когато семейството на Мух разбра за писателските му увлечения, то реши да се намеси. Печо бе вързан за един стол и на всеки половин час го караха да изяде по една химикалка “Пионер” (да, от онези дебели пластмасови бяло-сини или бяло-червени химикалки за еднократна употреба). Печо нищо не казваше, само ядеше химикалките. „Първо, можеха да ми ги тикат отзад, второ – можеше да ме накарат да изям пишещата машина…“ – утешаваше се мислено Печо.

Баща му влезе след двайсет минути и го осведоми, че ако продължава да мълчи, ще получава химикалките анално. После отвори устата на сина си и изсипа вътре четири клавиша от Печовата пишеща машина „Марица“.

 

 

***

за числителните (домашно по български на 5-класника Мух)

 

 

            Печо жестоко и упорито онанираше седми час. След осем изпразвания мъдете му висяха като две спаздушени балончета, курът му бе с натрити пет мазола, дори козината под мишниците бе опадала на две-три места. Но Мух знаеше едно: не бива да спира, докато не напълни една трета от купичката, в която майка му правеше соса за салатата…Ако не беши изпил четири бири с Бобинзон, щяха да му останат пари да купи една майонеза от двеста и петдесет грама.

 

***

Инспектор Бобинзон позвъни на звънеца на мечките и зачака. Отвори домакинята Мецанка, погледна го, изхлипа и припадна. Дойде татко Печо и широко се усмихна при вида на стъписания Бобинзон. Бобинзон се ядоса и:

-        Дъщеря ви е била убита снощи в къмпинга край горското. Седем прободни рани, извадени очи, антикозметичност с една дума… Изнасилена след настъпването на смъртта.

Тук се дочу страшен кикот и малък Печо изпръхтя:

-        Казах й, на тази вещица сестра ми, че няма да доживее някой да я опъне!

 

***

-        Експлицирай, но, умолявам те, лапидарно, битуващото имплицитно в тази tera incognita на подсъзнанието ти и нека констипираният ти език добие инспирация, без да впада, обаче, в логорея и под плаща на хипнозата евиденцира твоите страхове!

-        Кво? – попита Свинчо.

-        Таквоз, путко, че ще си вадиш главата от гъза, ако и на публичната демонстрация на моите хипнотизаторски умения не клюмнеш веднага след „страхове“. И само смей да отцепиш тогава някой тъп въпрос, торба с лайна такава! На прасе терапия с хипноза… колач на прасето дай, с ей такъв нож, това ви е на вас терапията! – пенеше се добричкият Печо.

 

***

-        Е, ще си отвориш ли зурлата? – попита зъболекарят Бобинзон.

-        Ама, Бобинзон, - едва процеди глас през стиснатите си остатъци от зъби Свинчо, - ти ми изпочупи зъбите! С този тръбен ключ не знам да се работят зъби…хайде, моля те, развържи ме и да си ходя!

-        Свинчо, Свинчо, скъпи ми Свинчо…(Бобинзон отвори едно чекмедже и извади ръждив тирбушон), - наистина ли предпочиташ да стана ей сегичка очен лекар?

Свинчо широко отвори уста и две тънки струйки кръв почти симетрично потекоха по врата му.

 

***

На публичната защита на дисертацията на Бобинзон всичко вървеше като по вода. Рецензенти, комисия, присъстващи – всички го гледаха любовно и във влажните им очи се четеше тъпота и шаблонност. Когато председателят за последен път прикани присъстващите да се изкажат по дисертацията, Печо вдигна ръка, стана и кротко каза:

-        Не мисля, че е редно да се присъжда докторска степен на някой, който се ебе с кръвните си роднини. Отделно от това този някой разработва два сайта за детска порнография и спонсорира неонацистката организация „Бяло разпятие“. Извинете ме, но като човек и гражданин не мога да се съглася с това! Нека господин Бобинзон да бъде добър да каже дали съм прав.

Председателят опулен изгъргори нещо подобно на „ама тука май има некво недоразумение, май...“, а Бобинзон усмихнат се изправи и разясни:

-        Тук се налага да обясня някои неща, за да не излезе, че съм някакъв урод, нали? Така, не съм се ебал със всичките си роднини, както излезе по думите на господина, а само със сестра си и то отдавна – когато бяхме малки и имахме нужда да научим туй-онуй за живота. Доходите от двата сайта за детска порнография ми послужиха за набиране на материал по дисертацията и публикуването на някои статии... А неонацизмът е просто романтичен момент от юношеството ми – не виждам нищо притеснително.

 

***

-        И тъй, Печо, кое постижение през изминалата година те изпълни с най-голямо задоволство, ама честно? – попита го Бобинзон.

-        Ами фактът, че станах свиньоебец, ако трябва да съм откровен, - рече Мух и намигна на Свинчо, който се задави със сок и му избиха сълзи от очите.

-        Ха, съучастникът в твоето постижение май се разрева, - отчете Бобинзон.

Свинчо кисело се усмихна, за да покаже, че не му пука и си помисли с горчивина „Свиньоебец, значи!!! А на мене – прасенце мое златно, зурличке кръгла, мръвчице... “

 

***

 - Виж, животните са нежни и раними...те са всъщност с душите на деца...те не разбират, беззащитни и незлобливи са....което пък от друга страна не е пречка да ги пердашиш, когато ти се иска да се накефиш, -  заключи Бобинзон, докато наблюдаваше, как малкият му син пребива с пръчка едно двуседмично котенце.

 

***

Свинчо насълзен клечеше над огледалото и разглеждаше гъзната си дупка: Ох, ужас колко е голяма! Иди вярвай на мечките! Шибан гаден педал е тоя Печо Мух! Дай само малко, дай само главичката... – отвратителен педал!

Затова, деца, не правете анален секс с мечки, когато можете да го избегнете.

 

***

Печо Мух (пм) и жена му (ж му) посещават семеен консултант (ск).

ж му: Аз много обичам мъжа си … Той обаче пие, употребява наркотици и ме бие.

ск: Да, кажете, как се чувствате, споделете.

ж му: Ами… като удря по-слабо се чувствам по-добре, като удари силно ми е много зле! (плаче).

ск (към пм): Вие какво искате да ни кажете за вас, за семейния си живот…какво изпитвате към жена си?

пм: Към жена си изпитвам умерена апатия с периодични пристъпи на ярост.

ск: Да, разбирам… Днес, затиснати от всякакъв тип проблеми, хората се отчуждават, алиенират се един от друг. Това е тенденция, която все повече намира място в живота ни от осемдесетте години на ХХ век насам. А кога усетихте промяната у себе си, кога загубихте онова, което ви свързваше, да го наречем онова „топло чувство“ към жена си?

пм: На 24 април към 15:30 часа.

ск: Този отговор като че съдържа някаква форма на сарказъм. Вижте, аз не проявявам агресия спрямо Вас. Ние сме зрели хора и … (получава шамар).

ж му: Мухчо, недей! Нали и двамата искаме нещата да се оправят! Той само иска да ни помогне!

пм: (рови в дипломатическото си куфарче и вяло мърмори) Млък, кучко, че те изкормих.

ск: Мисля, че при създалите се условия е разумно като зрели хора да си пожелаем всичко най-добро и да прекъснем сеанса … (получава прободна рана от кухненски нож). А-а-а-а-а-а….

ж му: Неее-е-е-е-е!!!

пм към кървящия ск: Нека да продължим – нали сме си платили за цял сеанс, педалче. Чуй сега – пия, гълтам амфетки, всяка вечер пребивам кучката и чукам две от приятелките ѝ. Преди два месеца изнасилх десетгодишната ни дъщеря и тя онемя. Докато умираш, що не споделиш какви според теб са перспективите пред семейния ни живот?

ск: О-о-о-оооо… (получава смс с предложение за участие в игра и умира).

ж му: Не мога повече! Това е ужасно … никой не заслужава да живее в такова унижение … (отваря прозореца и се самоизхвърля през него).

пм: фю-фю-фю-у-у-у (тананика си Siffler sur la colline, излиза).

 

***

Съседите на Кристопър Бобинзон отдавна имаха нещо наум. Те не бяха много умни и това „нещо наум“ ги изтощаваше. Затова един ден МАМА, която членуваше във всички християнски организации за опазване, подпомагане, образоване и прочее обработка на децата, реши, че все пак трябва да говори с Бобинзон.

-Господин Бобинзон!- усмихна се невинно тя с пълен комплект бели изкуствени зъби – бих искала да ви попитам нещо.

-Аз пък бих искал да съм син на Йоко Оно и Джордж Харисън, - весело отвърна Бобинзон.

Това замалко да прекъсне и без това ненужната комуникация в зародиш, но МАМА бе възпитана и реши, че просто не е чула. Тя седна на пейката пред Бобинзонови и с жест покани Бобинзон да седне до нея.

-Господин Бобинзон, ние с ТАТКО (излишно е да споменаваме, че това е дебелият импотентен съпруг на МАМА) сме донякъде разтревожени от това, което се говори в квартала за вас… за вашето семейство. (Тук Бобинзон учтиво мръдна вежди – демек „давай нататък“).

-Ами, вижте, господин Бобинзон… вчера тригодишната ви сладка дъщеричка каза на моята дъщеричка, че татко ѝ убива хора и че ще му каже да ни убие! Милата ми Кети беше така разстроена!.. Моля ви, господин Бобинзон, откъде вашата малка Нина е научила такова ужасно нещо, такова чудовищно нещо?!

Бобинзон широко и неуместно се усмихна...

- Виждате ли, МАМА, аз затова се оказах във вашата страна, вашия щат, вашия град и вашия квартал – защото в моята страна публикуваха статия, в която разкриха, че аз, Кристопър Бобинзон (това не е истинското ми име) съм убиец. Родителите казаха на децата, а децата казаха на Нина… затова спешно емигрирахме и ето ни при вас.

Без да попита, Бобинзон извади цигара, поомачка я и запали.

- Всичко започна през 1993 г., когато убих за пръв път. Одрах кожата от левия крак на жертвата и ѝ извадих очите. Нямах желанието да го правя, но с приятели се бяхме хванали на бас… студентски години! Не помня дали жената беше още жива, докато я обработвах, но помня чувството на облекчение, което изпитах след като я обезобразих. Мога да го сравня само с разходка бос по росната трева, с вдъхване на аромата от прясно приготвено сладко от сливи … с момента, в който струята сперма излита от окото на хуя и се лепва по косматото тяло на партньора. След това убих още седем пъти, като всеки път взимах по нещо за спомен – невинният облог мутира в едно опасно хоби, сама разбирате… Не ме наказаха, защото баща ми беше прокурор и не допусна да ме разследват. Но ето че преди около година убих татко, защото се скарахме на спортна тема (татко така и не се научи да не ме закача на тема футбол) и се оказах изложен на атаките на журналисти, следователи и други досадници. Направих си пластична операция, смених си името и с фалшиви документи се озовах тук, при вас.

Бобинзон се беше приближил плътно до МАМА и почти шепнеше в ухото ѝ.

МАМА беше застинала в нещо като усмивка, лекичко кимаше като мече с ключе и само тъничката струйка урина, която се стичеше от пейката на земята, показваше, че тя все пак разбира какво ѝ говорят.

 

***

И този път Свинчо бе убит порядъчно брутално. Бобинзон и Мух го пребиха с по една четирикилограмова гиричка. Прасето се насра и се свлече в лайната си, като с последни искрици съзнание отбеляза острата им, амонячна миризма. От разломената глава на Свинчо пробягаха бързи струйки кръв, които се вляха по-надолу в локвата от ако и пиш. Бобинзон се обади на майката на Свинчо – да почисти – а двамата с Мух отидоха в кръчмата да се почерпят в памет на нелепо отишлия си от тоя свят техен приятел.

 

***

Достойният раб Божий Мух съчетаваше в себе си неумения, които поклонниците намираха за изключителни.

Мух не можеше да слезе два пъти в разстояние на 10 часа на една и съща трамвайна спирка, не знаеше повече от 10 думи на чужд език, не можеше да готви, да работи на компютър и да пее. Дори не можеше чекия да си направи като хората (е, беше мечка наистина) и си повреди пишката още докато учеше в трети клас.

Ако все пак трябва да посочим какво умееше да прави, то можем да кажем следното: Мух можеше (и обичаше) да прави мръсно. На него дължим прехода на правенето на мръсно от обикновена дейност в изкуство. Мух правеше мръсно на всички без изключение по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. До самоубийството си той направи повече мръсно на света от големите чумни епидемии в Европа.

 

***

Беше мрачна неделна утрин и леко валеше.

-        Ще стане и ще започне да пие от сутринта – притесняваше се Мецана. -Ще кресне: „хайде, дърта путко, вади ракията и режи мезе, че ти ебах майката!“ Господи, с какво го заслужих това! От сутринта ще пие, към обяд вече ще е кьор-кютюк, ще поиска да му пусна и ще ме пребие, че не му става пишката… После ще се довърши с пиене и ще спи до вторник. Защо, защо все на мен ще се падне такова тегло! Казваше ми мама „не го взимай този мечок, добро няма да видиш“, ама пуста младост… Дали да не скрия ракията? Ще ме прати друга да купя! Ако замина при сестра ми на гости? Нали ще се върна все някога и ще ме пребие! Няма, няма спасение! Ела, Боже, ме прибери, не издържам вече!

Мецана тихо се разплака и седна на една табуретка.

В кенефа някой силно пръдна и пусна казанчето. Вратата на кенефа се отвори и излезе Печо, който си беше опикал долнището на пижамата и гледаше лошо. Той се тътреше по един чехъл и влезе, без да поздрави в кухнята. Отвори със замах стария ръждив хладилник, извади шишето ракия и изломоти: - Хайде, да не кажеш, че съм лош – ракията сам си я взимам, а ти, дърта путко, нарежи мезето.

След три крачки обаче Печо не издържа, обърна се и добави ЧЕ ТИ ЕБАХ МАЙКАТА!

 

***

-        Да кажа ли каква съм?.. – попита разплакано момичето и струйка от грима ѝ се плъзна по насинената скула.

-        Кажи, кажи каква долна курва си – благо отвърна Печо. Той отпусна каишката и момичето можа да си поеме въздух.

-        Аз съм една малка мръсна курва! – изплака тя и се разхълца. Веднага се чу изплющяване и нова червена ивица набразди и без друго подутото от удари дупе.

-        Аз съм една мръсна малка курва с разчекната путка и клюмнали цици!!! – момичето ревеше и хълцаше.

-        Добре! Много добре! Кажи сега повече за путката! – подкани я Печо и стегна каишката.

-        Моята мръсна, смрадлива путка… тази лепкава цепка, тази … - тук момичето се напрягаше да си спомни чутото от Печо, но не можа и получи два силни удара.

-        Тази лигава медуза, тази престояла пържола, това зловонно мочурище! – ядосано напомни Печо. – Докога ще те уча! А тръгна добре този път…

Печо погледна часовника и видя, че наближава време за сериала. Хвърли каиша, свали ръкавиците, взе дистанционното и разсеяно изломоти: - Обличай се, днес изкара тройката. Но ако искаш, ела пак за повишителен. Поздрави в къщи, чао!

 ********************************************************

 

СЛОВНИКОВ РЕЧНИК ТИП „ДИКЦИОНЕР“ С ТЪЛКУВАНИЯ ОТ ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН ТИП (18+)

 

мъде – вървят в комплект с кура/хуя, служат да опъват кожата на мъжа при бръснене

чекия – притъркване на мъжка пишка с пръсти (най-често) с цел изваждане на семето

путка – при жените: орган на педя и 2-3 пръста под пъпа, чиито околности е модерно яко да се бръснат през последните 30-ина години. При мъжете: създание от кофти тип (вж. също и педерас)

кур – мъжка пишка, да не се бърка с член, щото е по-голямо

хуй – същото като кур, но по-хуесто

мамка ти ебана – традиционен български поздрав-обръщение

курва – жена, която свободно се съвокуплява с всичките ти приятели, само с тебе – не

долна курва – почти същото като мръсна курва

мръсна курва – почти същото като долна курва

педерас – създание от кофти тип

педалче – малък педерас

си е ебала майката – характеристика за кофти ситуация

че ти ебах майката – закана от общ тип

чукам – таковам, еба

еба – чукам, таковам

свиньоебец – който ебе свине

свирка – лапане на мъжка пишка с уста.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivopanchev
Категория: Забавление
Прочетен: 9100
Постинги: 4
Коментари: 1
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930