Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2017 20:00 - ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС (продължение, сиреч част 2)
Автор: ivopanchev Категория: Забавление   
Прочетен: 265 Коментари: 0 Гласове:
0



ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС (продължение, сиреч част 2)


Първо – дисклеймърче, как си му е ред

В текста има безпричинно брутално насилие, сквернословие и вербална агресия, сексуална патология и още много други неща, които правят интересен един текст. Затова, ако си пълнолетен – енджойвай се, ако не си – марш при куклите и камиончетата.

Ако се почувстваш обиден, изплашен или по някакъв друг начин засегнат от текста, да знаеш, че не си сам. Може да потърсиш другите пострадали, да се организирате и да правите групови туристически излети по примера на Щастливеца. Не знам дали ще помогне, но, слава Богу, не ме и интересува.

После ще дам и кратко речниче на мръсните думи в текста, щото съм сигурен, че не ги знаеш какво значат сичките – нали си добро момче/момиче.

*************************************************

            Всяка вечер, преди да заспи, Печо вземаше от нощното шкафче кутийка с кабърчета и ги разпиляваше по пода. Гасеше нощната лампа и заспиваше честит. Всяка сутрин той събраше кабърчетата, като ги настъпваше с босите си крака и крещеше. Една сутрин, тъкмо беше извадил кабърчетата от кървящите си ходила, Печо видя едно кабърче, което се беше скрило под гардероба. „Гадна работа, не стана от първия път“, рече си Печо и отново разпиля кабърчетата по пода.

 

                                               ***

            Най-сетне дойде ДЕНЯТ. Традиционният празник на уригнята в Горското стопанство както всяка година обещаваше да бъде значимо събитие. Участниците в конкурса за най-яка уригня с нетърпение очакваха старта.

            След две втори места тази година Печо се подготвяше под зоркия поглед на Бобинзон и достигна небивали резултати. Сутринта преди състезанието Бобинзон сервира на Печо 7 бири, лютивки и три мазни скумрии. След кратко колебание добави и 1 круша, което за малко не се оказа фатално. Печо стана, леко раздвижи шкембе с отработени от Бобинзон движения и се уригна.

-        Леко, мечко тъпа! Ще изразходваш горивото. И помни какво ти казах за дишането: ще задържаш почти до насиране! И мощно – да ги отвеем! – напътстваше Бобинзон.

            Състезанието започна. Печо бе на ниво. Всички очакваха, че спорът за първото място ще се реши между него и миналогодишния победител – крокодила Генчо (Генчо четирите стомаха, както го знаеха в Горското). Но Генчо се разхълца и отпадна, а малката катеричка направи фурор. В първия си опит тя се изду като мех и изпусна толкова яка и смрадлива уригня, че комисията й даде с две точи повече от на Печо.

-        Кураж, Печо, накажи я тая! Хайде, космата фадромо, ти си шампион! – крещеше Бобинзон.

            Печо раздвижи шкембе, пое дълбоко въздух, задържа … и се насра.

            По принцип, те и уригните не миришат хубаво, но постъпката на Печо съвсем отврати журито. Бобинзон употреби най-добрите си дипломатически способности, за да оставят Печо в състезанието.

            И тъкмо емоциите стихнаха, катеричката направи втори опит: шумът беше като от свръхзвуков самолет. Стана очевидно, че Печо изостава. Бобинзон ядно стисна юмруци и прехапа устни. „Тая гад откъде се взе? Ще й пръсна путката с двуцевката! Само да не се издъни пак моят посерко…“

            Печо се отсрами с феноменална и брутална уригня, от която повехнаха две млади джанки, и излезе напред.

            Всички погледи бяха вперени в катеричката: от нейния трети опит зависеше състезанието. Тя пое въздух, изду се като мех и таман да отвори зловонна уста, изтрещя двуцевката на Бобинзон и катеричката се разлетя на парчета.

            Така весело завърши празникът на уригнята, в годината, когато Печо и Бобинзон триумфираха.

 

                                               ***

            На 34-годишна възраст Бобинзон го оперираха от простата и той загуби полова мощ. На Бобинзон жена му вместо да си намери любовник и да остави нещата да се развиват нормално, започна да го утешава, да го уверява, че светът не е свършил, че го обича и прочее щуротии…Бобинзон бавно, но сигурно набираше бяс. Една вечер се върна на градус и с чудесен тройно преплетен волски бич. Оттук нататък всяка вечер по свидетелство на съседите се повтаряше едно и също: 1. звънтеж на ключове 2. измърморени клетви и псувни; 3. шум от ключалката 4. затръшване на вратата 5. крясък: „Къде си ма курво дъ тъ убия!“ 6. женски писък (неописуем) 7. тъп удар+свличане  8-11 плач, прекъсван от изплющяванията на бича     12. шум от водата в банята 13. включване на телевизора 14. хлипане от спалнята.

            Разбира се, при създалата се ситуация за съпругата на Бобинзон животът без него стана немислим. Тя изживяваше втора младост и пак бе влюбена в мъжа си както преди 14 години.

 

                                               ***

            Импотентният Бобинзон и изтощената от любов и побоища негова съпруга негласно стигнаха до една хитра игричка, с годините превърнала се в  ритуал. Около полунощ Бобинзон обикновено се връщаше от кръчмата: черният дроб отдавна даваше заето, а другите удоволствия на Бобинзон му бяха вече чужди както знаете, така че нямаше какво да прави до сутринта. Със силна псувня още от входа на кооперацията той известяваше жена си, че се връща. Тя бързо се събличаше, вземаше бича от гардероба и заставаше в коридора. Когато Бобинзон беше прекалено пиян, жена му се самобичуваше и с риск да изкараме Бобинзон лош кавалер, трябва да признаем, че той все по-често я оставяше да се справя сама…После тя се измиваше, обличаше халат и отиваше да стопли вечерята.

            Напоследък големи усилия й струваше да реве и хлипа, но Бобинзон я предупреди, че съвсем ще спре да я бие, и тя се стараеше.

 

                                               ***

            Мух спечели 400 000 лева с единичен фиш от второ теглене. След като взе парите, нае бригада цигани, която иззида 7-метрова стена около къщата. На всеки ъгъл направиха куличка с островърх меден покрив, а от прозорчетата стърчаха пъстри знаменца с надпис „Бобинзон – педерас“. На съседа Бобинзон започнаха да му кървят хемороидите, отвори му се язвата и му опада част от косата.

 

                                               ***

Печо Мух постъпи като фотограф в жълт столичен вестник. Тъкмо работа за него – трупове, пожари, катастрофи и катаклизми. Като поглеждаха към фотосите му, хората бързо се извръщаха. Както и да е, ама Мух си имаше едно хоби, на което се отдаваше всецяло: колекционираше предсмъртни вопли. Когато екипът на вестника пристигаше на местопроизшествието, Мух се приближаваше до умиращия и поднасяше диктофон до устата му…За три години работа успя да събере 14 вопъла и често ги пускаше на приятелите си.

                                                           ***

-        Разрешете да остана г-н подполковник!

-        Ако щеш…

-        Господин подполковник, ревизията установи липси за 16 000 лева, главно колбаси и алкохол…

Подполковник Свинчо благо се усмихна:

-        Гъбо отровна, лейтенантска, само аз съм изпил и изял за около 20 000, вашата ревизия си е ебала майката. А сега се изфирясвай!

-        Слушам!

 

***

 

Болнична стая. Печо е седнал на леглото на Бобинзон и усмихнат слуша разказа му. На нощното шкафче в стъкленица със спирт се плацикат 10-те пръста от ръцете на Бобинзон.

-        И ти казвам, Мух, като усетих това, направо кипнах. Стана ми извънредно гот. Отидох в работилницата, довлякох малкия циркуляр до другия и ги включих и двата. Постоях малко, да се насладя на чувството и да се концентрирам и после едновременно сграбчих дисковете и си отрязах пръстите на двете ръце… Космическо усещане! В първия момент вакуум, после експлозия от болка и тъмнина. Трябва да опиташ и ти.

-        Добре де, Бобинзон, сега без пръсти как ще си правиш чекии? - недоумяваше Мух.

-        На кое да си ги правя бе, Мух – саркастично попита Бобинзон. – Я виж втората стъкленица вътре в шкафчето.

 

***

            Малък Печо пак досаждаше на татко Мух.

-        Тате, тате, а защо това коте си е изплюло червата на асфалта?

-        Ми, щото се е чудило к’во има в него и скочило под гумата на чичо шофьор, та видяло, макар и за миг: черва.

 

***

Бобинзон диктуваше на Мух:

-        А сега, Печо, довърши изречението: От Печо Мух става учен, колкото от:

-        …колкото от мъх прежда, колкото от паве калкулатор, колкото от нашата държава нормална държава, колкото… абе, колкото – толкова.

 

***

-        И така, значи си разбрал, какво е Истината, постигнал си ИстинаТА, тоест.

-        Да.

-        Признаваш?

-        Признавам.

-        Слушам.

-        Не, говори.

-        Не, слушам.

-        Педерас.

-  Така няма да стигнем до оправдателна присъда, – съобщи с лека усмивка Инквизитор Бобинзон на Вещер Мух. И натегна колелото.

 

***

Печо и Бобинзон размазваха от бой горкия Свинчо. Той все още можеше да хрипти и изхриптя:

-        Аз няма да правя повече така…

-        Знам, - отговори Бобинзон.

-        Ама наистина няма-а-а-а…

-        Да бе, наистина няма, - потвърди Бобинзон.

Свинчо схвана и заквича с Ѕ октава нагоре:

-        Божичко, спрете, недейте, страх ме е да умра! Моля ви, не искм да умирам!

-        Хайде сега, глезотии, - скастри го Печо, - знаеш ли колко много прасета са умрели преди теб? И ти ще се справиш.

 

***

-        И така, Печо, ти си комунист, нали така?

-        Отлично знаеш, че съм демократ, Бобинзон.

-        Няма комунисти-демократи, другарю Печо.

-        Г-н Бобинзон, мерете си думите!

-        Мръсна, педофилска, гнусна и отвратна комунистическа отрепка!

-        Гаден, реститутски монархо-фашистки педерас!

-        Да направим една табла, Печо?

-        Да направим, Бобинзон.

 

***

От полуотворената уста на Печо капеше пяна. Обърнатите с бялото нагоре очи леко фосфорисцираха. Извитите до откат в нескончаем гърч ръце неравномерно трепереха...

„Жалко, че не се изпуска, епилептикът му нещастен!“ – мислеше си Свинчо. „Колко гот щеше да е само като му мине пристъпа да се усети целия в лайна.“

 

***

В офиса, където се правеше че работи Печо Мух, влезе възрастен господин с чистичко костюмче и деменция.

- Добър ден, аз съм съседът отдолу, идвам да се оплача, че вдигате много шум между 14 и 16 часа и с жена ми не можем да спим.

Всички внимателно заразглеждаха ъглите на стаята, запазвайки гробовно мълчание.

- Търсим най-тъмния ъгъл, дядка, - осведоми го хладно Печо Мух – убийство си е все пак.

 

***

Никой в офиса не харесваше Печо Мух. Трудно е да се посочи една основна причина за това, но може да се спомене за някои моменти от държанието му като:

-        всяка сутрин Печо слагаше чорапите си на парното;

-        постоянно вадеше малки зелени неща от носа си и ги лепеше по мебелите в офиса;

-        правеше дебелашки шеги и се давеше в хъхрещ смях;

-        влизаше в компютрите на своите колеги и слагаше порно снимки за тапет;

-        пърдеше и се уригаше през пет минути;

-        друго.

- Е, вие ме търпите само 8 часа, а аз съм принуден да се търпя 24 часа дневно, - успокояваше колегите си Мух. И беше прав.

 

***

Бобинзон е най-добрият биограф на Печо XII. Покрай другите интересни мисли в книгата, посветена на царуването на  Печо XII, можем да прочетем и следния пасаж: „....известен като един от най-разсеяните царе в Тахтакормия – за половин час в хода на едно сражение с куцомарските патладжарци Печо XII губи последователно конницата, пехотата, младия си паж-любовник, лявото си око, сбруята, достойнството си и (връх на царската разсеяност) живота си.“

 

 

***

-        Като малък си мечтаех да оглавя партизански отряд някъде в Латинска Америка, - сподели Печо Мух със Свинчо както си пиеха ракията рано сутрин в сладкарница „Захарно петле“.

-        Аз пък като малък си мечтаех да стана нерез като баща си, - след секундно забавяне отвърна Свинчо.

-        Да се бия за свободата на потиснатите и да убивам много фашисти, а мои съратнички в борбата да са стегнати девойки с бронзов загар, облечени в прилепнали военни дрехи.

-        Прилепнали, щото се потят, нали, Печо? - попита Свинчо.

-        И когато ме ранят, съратничките ще ме превържат, ще бдят над мен и ще преглъщат с мъка сълзите си... А дойде ли време да напусна този свят, те ще ме погребат с почести, ще кръстят партизанския отряд на мое име и ще дадат салют! - Мух се просълзи.

-        Как се дава салют, Печо? - попита Свинчо.

-        Абе не са ли ти казвали, че си много досадно и тъпо прасе, което всичко ще развали само с присъствието си и затова трябва да бъде бито, ама просто пребито от бой, осолено и сложено в каче!

 

***

Като 16 годишни Печо, Бобинзон и Свинчо бяха скинхедс и всеки си беше избрал известен фашист за кумир. Печо си избра Херман Гьоринг, защото му звучеше харизматично. Веднъж избрал кумира си, Печо започна да нарича всичко любимо на него: питбулът се казваше Херман, хамстерът – Гьоринг. Бургерът с пилешко се наричаше „Херман Гьоринг“, любимото момиче – Хермана (вариантът Гьорга бе отхвърлен от самата нея), Бобинзон и Свинчо бяха, в зависимост от случая Хер и Херман. Дотук – добре, ама една сутрин Печо се събуди, забравил всички думи, освен Херман Гьоринг и: херман гьоринг херман гьоринг херман херман гьоринг херман гьоринг. Майка му не се притесни особено: „Пак добре. Брат ми зацикли и 18 години повтаряше само Мики Маус… момчешка работа.“ Херман гьоринг херман гьоринг херман гьоринг херман гьоринг херман гьоринг.

 

***

-        Бобинзон, като не ти върви нещо, ти какво правиш? – попита го Мух.

-        Ами набивам една чекия и обикновено ми потръгва, - отговори Бобинзон.

-        А ако не потръгне?

-        Тогава набивам Свинчо.

 

***

Хората получават различни неща за рождения си ден – може да получиш цветя, подарък, телефонно обаждане...Мух обаче получи мозъчен удар. Инсулт, или с други думи, обидиха го доста яко. Лежеше си Мух в леглото, поемаше и отделяше вещества и очакваше да получи още нещо. Получи го след 4 години.

 

***

Печо най-накрая разбра какво го кефи. Дори да се беше сдухал тотално, стигаше му да чуе акордеон и всичко се оправяше. Особено му харесваха аранжиментите на шансоните – тири-тири-па-ша-ла-ла-тир-тири-па...

Когато го пребиваха латиноемигрантите, Печо през цялото време си тананикаше някаква мелодийка и отчетливо чуваше един плътен многобасов акордеон...

Weltmeister“ записаха в смъртния му акт.

 

***

Бобинзон по своему обичаше изкуството. Ожени се за касиерка от художествената галерия. Купи боички на детето, като влизаше в първи клас. Имаше и изкуствено око. Тогава защо по дяволите всички го бъзикаха, че е пълна дупка в това отношение?

„Завиждат“, реши Бобинзон.

 

***

Свинчо целуна страстно жена си, намуси се и се изплю:

-        Правила си свирка на Печо, свиньо гадна.

„Как само познава вкуса на спермата на всичките си приятели...Копеленце педерасско!“ – помисли си Праска, а иначе каза:

-        Аз повече няма да правя така.

 

***

-        Печо, Печо, четох в една книжка, че пишейки човек разчупва границите, наложени от сивото ежедневие...

-        Ще ти разчупя аз на теб...ребърцата, Свинчо, - благо отвърна Мух.

-        Печо, Печо, а вярно ли е, че...

-        Не, Прасе тъпо такова! Нищо от това, което си чел, не е вярно. И не губи време за щуротии, ами яж, че наближава Коледа.

 

***

Трамвай №9. Печо Мух и контрольор. Фотофинишът определя, че по-пиян от двамата е все пак контрольорът.

-        Знаеш ли, - каза Печо – ти си най-невероятният контрольор, когото съм отстрелвал.

-        К’во!!! – опули се контрольорът.

-        Защото вярваш, че си безсмъртен.

-        Ама аз не го вярвам...

-        Е, все едно, - каза Мух и го застреля.

 

***

Когато хванаха Мух да маже ануса на баща си с вазелин, всички решиха, че това е просто поредният умерено брутален содомистичен акт, който Печо извършва спрямо парализирания си баща. На никого не му хрумна, че Мух ще вкара цевта на пушката в бащиния ауспух и ще натисне спусъка... Съдът отказа да повярва на обясненията на адвокат Бобинзон че това е „древен и в повечето случаи ефективен метод на народната медицина срещу хроничен запек...“. Ей такива работи.

 

***

„А тез крачета целулитни свършват във устета ненаситни“ написа на покривката в ресторанта поетът Печо. Келнерката прочете, инстинктивно опъна мръвката по бедъра си и се сети, че така и не се накани да си купи антицелулитния крем, докато имаше пари.

 

***

Младото семейство на Мух и Мецанка разхождаше Малък Печо из Балкана. Погледите привлече едно козленце, което жизнерадостно подрипваше и щипеше трева по близкия баир. Изневиделица се спусна птица и грабна козлето.

-        Еба ти кучката, - изтърси петгодишният Малък Печо и сърдито плю по посока на птицата.

-        Това е орел, мами, - смутено го поправи Мецанка. – Или орлица.

Мух се навъси, сви юмрук и каза:

-        Млък ма. Същата кучка като тебе, само дето фърчи. Ама и ти ще литнеш от баира, ако продължаваш да тормозиш детето.

А на Малък Печо намигна.

 

***

Бобинзон го уволниха по болест от мироопазващите сили в Афганистан. Там той служеше като сапьор и на три пъти сбърка. Сега, като разказваше за преживелиците си, всички стояха на почетно разстояние: Бобинзон беше емоционален разказвач и неспирно ръкомахаше, а протезите бяха евтини и недобре закрепени... Веднъж, когато стигна до кулминацията в разказа си, Бобинзон свали протезата на главата си и възторжено я прасна в пода. Тя зловещо изгърмя, търколи се и спря до парното. На всички им стана много мъчно за Бобинзон, а две женици тъничко запищяха.

 ***

-        Казвам се Панайотис – Па-на-йо-тис, - каза Печо Мух, който си се казваше Печо Мух, на групата руски туристи. – Аз съм вашият водач в тази, надявам се, приятна и полезна за вас екскурзия.

-        Добре, Костас, - само един въпрос, ако може – припряно изтърси дребна русичка рускинчеста московчанка. Само....

-        А, Георгиос! Кога ще спреме за закуска?

-        Димитрос, извинете, но не би ли могло с осемте ми деца да заемем задните седалки, за да се чувствам по-сигурна?..

-        Айде на бас, Стойкас, че не можеш да изпиеш 7 водки и да си кажеш заглавието, направил челна стойка!

И така нататък.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivopanchev
Категория: Забавление
Прочетен: 9311
Постинги: 4
Коментари: 1
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031