Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 20:31 - ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС
Автор: ivopanchev Категория: Забавление   
Прочетен: 6848 Коментари: 1 Гласове:
-5

Последна промяна: 18.06 22:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ВЕСЕЛИТЕ И ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ НА ПЕЧО МУХ И ДРУГИ ГЕРОИ, РАЗКАЗАНИ ОТ МЕН ЗА ВАС

 
Първо – дисклеймърче, как си му е ред

В текста има безпричинно брутално насилие, сквернословие и вербална агресия, сексуална патология и още много други неща, които правят интересен един текст. Затова, ако си пълнолетен – енджойвай се, ако не си – марш при куклите и камиончетата.

Ако се почувстваш обиден, изплашен или по някакъв друг начин засегнат от текста, да знаеш, че не си сам. Може да потърсиш другите пострадали, да се организирате и да правите групови туристически излети по примера на Щастливеца. Не знам дали ще помогне, но, слава Богу, не ме и интересува.

После ще дам кратко речниче на мръсните думи в текста, щото съм сигурен, че не ги знаеш какво значат сичките – нали си добро момче/момиче.


***************************************************************************

 

Из отзивите в печата…

 

„Български език и конюнктура“

Тъжно е, че в пространството се появяват писаници от рода на тази за Печо Мух. В стремежа да разкрие патологичното си подсъзнание и да демонстрира въображаемите си писателски умения, авторът заслужава съжаление. Не, колкото и да му се иска, самовлюбеният печовски автор определено не е българският Чарлз Буковски. По-скоро пред нас лъсват непраните гащи на един възрастен (само на години!) силно комплексиран господин, който отчаяно търси признание.

Заиграването с герои от любими детски книги, чиито имена са неумело преиначени, е първа стъпка по дългия път на безвкусицата и пошлостта. Ако изобщо писаницата има някакво „достойнство“, то това е именно последователността, с която авторът върви по пътя на безвкусицата и пошлостта. Прав ти път, авторе. Но ние няма да те следваме.

Като четох (само защото е мое служебно задължение) изобилстващите с гнусотия страници, някак ми се прииска да попитам автора: това ли е ценното за Вас, господин авторе? Насилието, дискриминацията и сексуалната патология!? Това ли искате да „рекламирате“ в нашето и бездруго оскъдно на добрина време? Не, не търся отговор от автора – подозирам какъв би могъл да е той.

 

Д.Ч.

 

 

„Ноу мор таймс“

Постигналите сравнително голяма популярност истории за живота на Печо, респективно – техният автор – са актуална тема на обсъждане в мрежите тази пролет.

Петицията на феминистичното дружество от Ротънвил вече има 123 675 подписа на страницата във FB. Представителите на дружеството настояват достъпът до страницата с историите за Печо да бъде блокиран, а авторът – съден от щатски съд. Евентуално като алтернатива се коментира и екзекуция с камъни по шериата.

Редакцията на нашия вестник се допита до уважавани литературни критици и те единодушно потвърдиха, че историите за Печо не притежават нищо, което да ги определи като литература. Поради това членовете на редакцията се обединиха около мнението, че не е лошо Печо да влезе в гимназиалната програма и матурата по българска литература.

 

Редакционен колектив НМТ

***************************************************************************

Интервю с автора

С автора (А) на историите за Печо Мух беседва репортерът от „Литературен фундамент“ мадмоазел Жозефина Жирмундска (Ж).

Ж: Г-н авторе, разкажете на нашите читатели как се роди замисълът за Печовите истории, какво Ви накара да напишете скандалните текстове?

А: Няма.

Ж: Айди де!

А: Роди се със секцио, беше в кувьоз и накрая го изписахме за физиотерапия.

Ж: Вие май си падате голям простак.

А: Кучка.

Ж: Не се ли страхувате, че читателите просто няма да разберат защо пишете такива неща, ще Ви помислят за болен човек?

А: Аз по читателски акъл не се водя.

Ж: Какво е творческото Ви кредо? Как осмисляте света? Слушахте ли „Бийтълс“ през шейсетте? От кой отбор си? Защо ме мразиш?

А: Ти май не си си обръснала пубисния хълм.

Ж: З:И:Й:К:Л:М:Н:О:П:Р:С:Т!

***************************************************************************

Печо: запознаване 

Роден съм в семейство на потомствени алкохолици, но от малък мечтая да стана наркоман. Майка ми не я помня – влязла в затвора непосредствено след моето раждане. Причина за това е било убийството на баща ми: тя го пречукала, след като разбрала, че я заразил със сифилис.

От баба ми знам, че баща ми го казвали Индже войвода, или просто Инджето, защото постоянно си инджектирал разни неща по вените: упойки, нафта, терпентин и др. На мама ѝ викали Сара-торбата заради умението да пренася до 3 килограма контрабандна стока в долните етажи на детеродната си система.

Отгледан съм в атмосфера на взаимна обич и патриархални отношения, които бяха нетърпими и нанесоха непоправими щети на мен и другите деца в семейството.

Религиозен съм в общия смисъл на думата, като редовно посещавам църкви, джамии и други молитвени домове, за да осъществявам връзка между имуществото в тях и заложните къщи в махалата.

Имам четирима братя, по-точно имах четирима братя, които редовно ме насилваха до четиринадесетата ми годишнина, когато ги запрях в къщата и ги запалих. Между 14 и 17 години бях сводник на малката ми сестра (изключително интелигентно, но сляпо момиче). След самоубийството й се занимавах с взломни кражби и сводничество, като прекарах в затвора общо 9 години.

В настоящия момент съм на 35 и осъществявам детската си мечта – станах наркоман. Заразена спринцовка значително съкрати жизнения ми потенциал, но при все това запазих вродения си оптимизъм и стремеж за развитие.

 

                                                                     Печо




***

 

Печо Мух пердашеше Свинчо безпричинно, но сърдечно. Обикновено го млатваше по зурлата два-три пъти и примираше от смях, докато Свинчо квичеше. Бобинзон беше подъл. Той вързваше торбичка с пясък на една пръчка и биеше Свинчо по бъбреците. А Свраката дори каза, че видяла Бобинзон да наднича в нужника, за да разбере дали Свинчо пикае кръв.

 

***

Печо Мух отиде при Бобинзон както се бяха разбрали и после двамата излязоха да бият Свинчо. Свинчо не знаеше, че ще има мариз. Обикновено вторник и сряда го оставяха да отмаря. Но този слънчев следобед Печо и Бобинзон бяха много пияни и абсолютно сигурни, че е петък – тринайсети, чудесен ден за бой на свинчовци…

 

***

След последния побой Свинчо оглуша. Бобинзон и Печо дълго му се сърдиха, защото си мислеха, че Свинчо нарочно е оглушал, само и само да им развали кефа, когато го бият и псуват на майка.

-                  Ми какъв бой на свинчовци е това, без да ги псуваш? обобщи настроенията Печо.

 

***

Печо и Бобинзон решиха днес да бият Йорги, защото Свинчо беше неразположен...Здрасти, тъпо магаре!– кресна Печо и прасна Йорги с дебелата тояга по мъдете. Магарето ревна и набра скорост като ракета. Не е честно! разплака се Бобинзон и захвърли камшика и торбичката с пясъка в храсталака. „СВИНЧО спасителната мисъл хрумна едновремнно на двамата и те поеха към кочината.

 

***

Печо Мух и Бобинзон пиеха един страшно лют първак в кръчмата на горското. Абе, Бобинзон, … май не е хубаво, че толкоз бием Свинчо…Ами каквото е прасе ще вземе да пукне и…(дали от ракията, дали от друго, но Печо се просълзи). Не ставай смешен смръдльо скастри го Бобинзон. Да не искаш да бием тебе?“. Бобинзон се изкиска и взе торбичката с пясъка. Мух се намръщи и бързо заломоти: Ама не бе, аз само така… Глупости. Ще му счупим и четирите крака на прасето. Ще го побъркаме, да знаеш! Още днес така хубаво ще го набием, че предишните пъти ще му се видят като…като (тук Печо се затрудни), абе като…“ „Като ягодов сладолед с бишкоти. каза Бобинзон и обърна чашата на екс.

 

***

            Наближаваше Коледа и Свинчо усети промяна в отношението на Мух и Бобинзон към него. Вече не го биеха, а го потупваха по корема и със светнали очи се връщаха в кръчмата. Преди два дена Печо му донесе загнила тиква и съучастнически му намигна. Свинчо нищо не разбираше. После Бобинзон му донесе цяло корито разкошна помия и с умиление го гледаше как яде. Тия идиоти май обърнаха резбата!- реши Свинчо. На боя се издържаше… сега и това ли? Е-ех, прасешки живот. Най-сетне, един ден Мух и Бобинзон дойдоха махмурлии и много, ама много сърдити. Сега ще ме опухат и всичко ще е наред!– зарадва се Свинчо. Но когато видя, че вместо торбичката с пясъка Бобинзон държи стария нож на дядо (онзи, с кокалената дръжка), а Печо леко прикрива зад гърба си голяма бакърена тава, Свинчо разбра.

 – Ама нали мечките са природни вегетарианци бе, Мух, – квикна за последно Свинчо.

 

***

            На първото си заседание през новата година горската община поради липсата на по-лоша идея реши да назначи Бобинзон за директор на помощното училище. Още на втория месец страдащият от олигофрения Вълчо спечели златен медал от европейското първенство по шах в Амстердам. На 14 декември Нели, малката катеричка-аутистка от втория чин до вратата, победи в публичен диспут седем харвардски професори и доказа, че земята е плоска, за което веднага я изгориха на кладата. Останалите питомци на училището, въпреки очакванията на Бобинзон, се оказаха неподатливи на бой и съответно – неспособни да осъществят прехода лузъри – уинъри.

 

***

            Бобинзон накара Мух и Свинчо да се запишат в конната полиция. Е, наистина мечките и прасетата не са кой знае какви ездачи, но пък си имаха шашки, фуражки, разкошни карабини, скърцащи ботуши, вакса, чесала и… въобще струваше си наръбения задник. Бобинзон го направиха сержант и всичко щеше да е шест, но дойде оная тъпа демонстрация на учителския съюз. Бобинзон го разжалваха, а на Свинчо и Печо удариха по двайсет тояги и ги изгониха. Причината беше смехотворна за конни полицаи: почерпени пребиха и изнасилиха след демонстрацията председателя на профсъюза крокодила Генчо. Малка утеха им донесе жестът на Черубашко, който плати лечението на тримата във венерологичната клиника и подари на Свинчо сребърно звънче.

 

***

Една сутрин Свраката разтърси гората с невероятна новина. Била видяла как Бобинзон сипва във втората цев на пушката фанта-лимон след джина. Никой не й повярва, само дето на Къртичко чичо му получи втори инфаркт.

 

***

            Бобинзон беше намерил хитър начин да се обезобразява като идиот. Пълнеше лявата цев на пушката с ракия, дясната – с джин, и ги излокваше с ужасен гъргорещ звук. От очите му избиваха сълзи, а щом хвърлеше празната двуцевка, устата му се отваряше и сипеше най-гнусни сквернословия и закани и той почваше да търси с кого да се сбие.

 

***

            Свинчо си беше мъртъв от години. Откак го изядоха оная Коледа, за него настъпи невиждан покой. Е, скучаеше, но тъй като си беше прасе, не го усещаше като нещо лично.

 

***

Мух вече втори месец пиеше само ментов чай. Бобинзон го скъсваше от подигравки, но всъщност му завиждаше и започна леко да го мрази.

            Обаче в един от най-мрачните пристъпи на Мух се яви Свинчо и се държа с него по начин, който става все по-разпространен между мъжете, макар в Библията да се осъжда. Мух отдавна очакваше нещо такова и прекара дълги часове в търсене на определение за тази тъй естествена спиритуална хомо-скотоложка връзка.

 

***

            Бобинзон не мислеше да умира. Той въобще не мислеше и всички му се възхищаваха за тази кухота.

            Понякога, когато духовете на Мух и Свинчо го навестяваха, той сваляше двуцевката от стената и ги разстрелваше. Те като че ли това и чакаха, за да започнат безобразните си секс-игрички на килима в хола. Бобинзон опита на няколко пъти да ги заснеме, за да ги качи в любителската рубрика на някой порносайт, но нищо не излезе.

 

***

Бобинзон влезе в кръчмата на горското и поръча капучино.

-        Няма мляко, - каза глиганът.

-        Добре, едно кафе със сметана.

-        Няма сметана.

-        Е, айде дай ми едно кафе.

-        Няма кафе.

Бобинзон сви рамене и си поръча стандартния комплект от шест ракии и един вермут.

 

***

            Свинчо трябваше да мине обряда на инициация, възприет в гората, но хемороидите му вече втора седмица кървяха и той се принуди да пусне обява в горския вестник, да не дойдат случайно в уречения час посветителите. Но Свинчо забрави, че Къртичко не може да чете, а не трябваше да забравя: Къртичко беше най-надареният посветител в гората.

            Всъщност, трябваше да пусна по радиото, но лошо няма“, заключи Свинчо, сменяйки памперса си след това.

 

***

            Печо яростно си биеше чекии в пералното помещение на женския метох. Някак си не ми е достатъчно“, въртеше се из главата му. Да викна игуменката или к’во… “

Приятно ми е, сестра Квоанонсира се една едра монахиня и се показа иззад чаршафа.

 

***

            Печо записа филилогия. Не след дълго завърши като магистър и започна да гледа отвисоко на приятелите си. „Здравейте, екскременти!” – поздравяваше ги той и будеше у тях, може би несправедливо, лоши чувства. И желания. Една сутрин, след поредната среща с Печо и поредното латинско обръщение, на Бобинзон му завряха лайната. Той отиде при Свинчо и двамата решиха следното:

1.     Печо е станал същинска путка.

2.     Като е станал путка душевно, нищо не пречи да му ушият и една истинска, че и пари ще изкарат.

3.     Като се вземат пред вид 1. и 2., да се изпрати Печо при Хидрата от втора горска хирургия за смяна на пола.

4.     Да се закупи солидарно каса коняк за Хидрата.

 

***

            Бобинзон измисли една страшно интересна игра и заедно със Свинчо и Печо по цели дни се забавляваха с нея. Беше много просто: следяха за молби за помощ и им отговаряха. Отговорите им отчайваха допълнително ударените от съдбата хора и създаваха чувство на уют в душите на тримцата. Полуслепи, куци, диабетици и паралитици („този мой мъничък калпав свят“, както с обич ги наричаше Печо) тръпнеха от страх всеки път щом звъннеше телефонът, или отвореха имейла и имаше защо – ударната вълна на гаврите помиташе крехките кълнове на надеждата в техните сърца. Тук имаше всичко. И препоръки за джогинг към парализираните, и лекции за лечебната сила на цветовете за слепите (в аудиовариант), обяснения за обществената непълноценност на глухите…Сравнителни таблици, неоспоримо доказващи икономическата изгода от унищожаването на диабетиците, статии за открити нови вируси за хората с нарушена имунна система. „Не е ли гот?“ – подскачаше Бобинзон. „Гот е, гот е!“- рипаха Печо и Свинчо.

 

***

            Печо влезе в стаята и тегли един як шут на инвалидната количка до прозореца. В инвалидната количка се размърдаха останките от онова, което някога беше Печо-старши.

       Здрасти, боклук. Още ли си жив? – поздрави Печо баща си.

Печо не пропускаше съботните срещи в горския старчески дом вече осем години. Таткото на Печо се просълзи от досада, че пак трябва да прекара половин час с това тъпо копеле сина си. Но това беше част от играта. Мух му я беше разказал в най-общи линии един ден преди девет години: или умираш като всички свестни мечки и ми оставяш семейната бърлога, или се радваш на компанията ми всяка събота в старческия дом. И го блъсна та му строши гръбнака. Татко Печо излезе неразбрана мечка. Вкопчи се в живота, срасна се с инвалидната количка, а имота дари на организацията на непукистите от осмия ден.

Преди по цял ден гледаше през прозореца, но Печо реши да пресече това ненужно удоволствие и затъмни стъклата. Обаче старецът продължаваше да стои там от инат. Печо проби няколко отвора в дограмата, та дано се простуди и пукне дъртакът му с дъртак. Ама количката си беше пак там, когато след осемгодишен размисъл татко Печо нанесе точен удар и почти сломи сина си:

       Здравей, Печо. Липсваше ми, синко.

 

***

Свинчо беше на опашката за кисело мляко, когато камионът се вряза и уби деветнайсет души. За щастие Свинчо успя да намери сред останките от витрината на магазина две кофички кисело мляко и си тръгна доволен.

 

***

            Чичо му на Бобинзон си купи „Ягуар“ да вози с него картофи от частното стопанство. Сряза му купето и го направи пикап като „Волгата“ на вуйчото на Бобинзон. „Кръвта вода не става“, кой знае защо завърши повествованието си Свраката.

 

***

            Печо Мух се ожени. Веднъж младото семейство покани кума. Кумът беше Бобинзон. Мецанка много се стара, но Бобинзон беше решил да не допусне щото някое ястие, или нещо друго в къщата да му хареса. Мецанка се нацупи (Мух се опита да й обясни някои неща за Бобинзон, но…), взе отвертката от поличката в килера и каза: „Право, куме, та в окото!“. „Шкльоц-кап-кап“ – каза окото на кума.

 

                                                                       ***

            В сряда обикновено Свинчо и Печо се събираха в Свинчовата кочина. Гледаха един-два сериала, изравяха от помията дамаджаната с мастика и пиеха, говореха си колко е лош живота („кат ткъв“, добавяше през сълзи Печо) и колко добре се справят с него другите за разлика от тях двамата, плачеха и ядяха бисквити, а накрая се бичуваха с тирантите на една от многобройните лели на Свинчо. Те бяха осъзнали, че обичам е от същия корен като бичувам.

 

                                                                       ***

            Свинчо минаваше покрай витрината на деликатеса и видя на една кука майка си. „Хм, така като я гледам гола и без гадната й муцуна, почвам да разбирам що ѝ е налитал старецът.“

 

                                                                       ***

Свинчо и Печо си купиха полски фиатчета. Синьо за Свинчо и кафяво за Печо. И Бобинзон искаше да си купи, но за него нямаше.

Стана Великден и Бобинзон плати по пет лева на трима мангали, които цял ден лашкаха в една пресечка двете фиатчета едно в друго – великденски яйца.

 

                                               ***

            Стана студено и на Свинчо му стана тъжно. „Коледен синдром по прасетата“, без колебание реши Бобинзон, който поназнайваше тайните на прасешката душа. Но Коледа отмина, а на Свинчо продължаваше да му е тъжно. „Запек е“, рече си Бобинзон, комуто не бяха чужди и тайните на прасешкия стомах. Но на Свинчо продължаваше да му е тъжно и през март. „Прасешка работа“ – най сетне се сети Бобинзон.

                                               ***

            На Успение Богородично Печо нищо не успя да свърши. Само на връщане от работа се разпсува пред църквата и изплаши няколко христолюбиви бабички.

 

                                               ***

            На черешова задушница Бобинзон задуши, или по-точно задави баба си с ½ кило череши. А на Възнесение магаренцето Йорги се възнесе, след като го блъсна селският автобус. Празници.

 

                                               ***

Увлечени в екзистенциален спор, Печо и Бобинзон преполовяваха вече осма бутилка водков еквивалент (спорен, но все по-налагащ се термин, въведен от Бобинзон през 1995 г.), т.е. пиеха втора бутилка кайсиева ракия, след като бяха изпили три бутилки бадемов аперитив, три бутилки и половина мастика, четири бири и четири кафета. В този момент се появи Свинчо и радостно квикна:

- Копелета, Йорги пак настъпил мина!

Печо и Бобинзон се намръщиха и си отвориха по бира.

- Противотанкова мина, надявам се…Или поне от ония, дето скачат… мамка му на това магаре, ако оживее, пак ще събираме пари за протеза – рече Бобинзон. Печо кимна и огъна с клепач бирената капачка.

 

***

-        Ама защо всички ме мислят за умен, - мислеше си Печо, - та аз съм толкова тъп.

-        Е, това обяснява защо си сметнал, че те мислят за умен, драги ми Мух, - подсказа му Аз-Мухът.

            Борейки внезапно появилия се Аз-Мух, Мух заякна: правеше огромни серии от лицеви опори и коремни преси. Докато накрая не напращя до такава степен, че го пребори.

-        Е, можеше да се очаква, - реши Аз-Мухът и се превърна в АусМухJ

                                                           ***

 

- Животът е прекрасен! Животът е песен! - мълвеше Мух, поклащайки се ритмично. - Толкова е гот…и все пак чувствам нещо притеснително…това поклащане…А, какъв е този кур в гъза ми?! Мале-е-е-е, колко е голям и дебел – ще ме разцепи…о-о-о-х…!

-Така е, Мух, но ти си пей, - посъветва го Животът.

***

 

Бобинзон гледаше как две бандюги пребиват младеж. Приближи гражданин и попита:

-        Какво е това безобразие? Защо го бият?

Бобинзон се почеса и отвърна:

-        Мисля, че няма определена причина. Бият го без всякаква злоба и с мерак – бой заради самия бой. Нещо като изкуство заради изкуството.

-        Няма ли да направим нещо? Така ли ще стоим и ще гледаме!? – изпъхтя гражданинът.

-        А, да ме прощавате, но аз вече му набих няколко тупаника на младежа и сега само гледам. Вие също го праснете – нищо не пречи, едва ли ще отвърне след толкова изяден бой.

***

 

Нещата не вървяха добре за сержант Бобинзон. Никак не вървяха добре. Вговнили се бяха, демек, нещата. „Сержант на 37 години = цироза, опадали зъби, белодробни проблеми…“- мислеше си Бобинзон. „А ония гъзолизци Свинчо и Мух отдавна са старшини и получават 15 бири повече заплата от мен! И какво като имат цироза, опадали зъби и белодробни проблеми – аз да имах половин бира повече дневно…“ – и се разплака.

 

***

            На погребението на Мух в Горското са се събрали опечалените. Думата е предоставена на Бобинзон. Той:

 

-        Как можа туй тяло кат гърне една душа-говно да побере?

Дълга бе досадата, но ето, че накрая счупи се гърнето.

      Настава смут, Свинчо и Йорги ръкопляскат, Печо си лежи и нищо не казва.

***

 

-        Е, хайде всичко хубаво, Бобинзон (да пукнеш в мъки, твоят гроб до гробовете на децата ти да го копат, мамка ти ебана) – усмихна се Мух.

-        И на теб всичко добро, Мух (всичко, дето ми го пожела и отгоре: жена ти сто аборта да направи, едно да плювне – мъжко да бъде, та да я напомпи – урод за внук да имаш ) – отвърна усмихнат Бобинзон.

***

 

           





Гласувай:
0
5



1. kuschel - Какво е това чудо бе, приятел. Едва ...
19.06 09:40
Какво е това чудо бе, приятел. Едва стигнах до 1/3. Много напомня гей парад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivopanchev
Категория: Забавление
Прочетен: 7704
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930